За щраусите и пирамидите при екзотичните производства

[Ivanovibratmy]

Търся съдружник....спешно
... целогодишно живеене с 1 декар двор (необработваем) на 15 км от Бургас.Района е екологично чист.Имам желание да направя мини ферма за отглеждане на щрауси,като да работя изцяло това.Изчетох доста материали в нета и смятам ,че е напълно реализируемо.Това,което търся е съдружник за инвестиране в постройките ...

за щраусите и хората
от shammy на Пон Юли 07, 2008 9:31 pm

Здравейте имам добър парцел за щраусова ферма но нямам понятие от този бизнес.Знаете ли къде може да се прочете повече по въпроса.Най-важното е кой купува тази продукция.Моля ако знаете нещо да ми пишете или да ми дадете някакви линкове.

Re: Щрауси и цветя перспективата за Странджа?...
от mserdarova на Пет Май 08, 2009 4:29 pm

Здравейте, аз също искам да разбера повече за щраусите имам доста място за отглеждането им, но всичко което четох за тях не ме удолетвори.

Като човек с известен допир с бизнесът с щрауси ще споделя някой опастности при започването на екзотични дейности и особено отглеждането на щрауси.

1. Това е дейност, без традиции в България и почти навсякъде извън Африка. Това означава проблеми с намирането на родителско стадо, опит в люпенето и несигурни резултати, проблеми при отглеждане на малките в първите седмици, реализация на готовата продукция.

А. Родителско стадо. От само себе си се разбира, че родителите ще са в пъти по-скъпи от конкурентните страни, където щраусовъдството е налвезло в по-високите етажи на пирамидата. Друг голям проблем, че никой не доставя качествени родители, а при щраусите това е основно. За разлика от селскостопанските животни, при дивите има голяма разлика в репродуктивните способности изразяващи се в големи разлики в броя на снесените яйца, люпимостта, преживяемостта на малките през първият месец. Така купувате скъпи, но некачествени родители.

Б. Люпене. Сложен процес като при всяко диво животно. Искат се работници с опит, които в България липсват. Отделно за да се натовари инкубаторът са необходими много снасящи майки, неефективно е да се занимава някой с мини инкубатори, сами по себе си с лоши характеристики, където люпи по няколко малки на месец. Само заплатата му и осигуровките ще покрият продажната цена на яйцата, т.е. работи са на загуба или нула. Може да се направи обща люпилня за няколко стопанства, но добре знаем, че разправиите ще започнат незабавно, защото всеки ще се съмнява, че са го прекарали с броят на излюпените птици.

В. Отглеждането на малките до месец макар и не много трудно все пак изисква опит.

Г. Отглеждането на малките след третият месец не е проблем въпреки, че всичко свързано с хора в България е проблем.

Д. Реализация на готовата продукция.

а. Месо.

- За да се работи официално трябва сертифицирана кланница, каквато доколкото знам има една в Силистра. Това означава големи разходи за транспорт и огромни проблеми като се има предвид българският навик да прецакаш другарчето. Какви ще са цените когато камионът закара щраусите в кланницата и дали няма да се окаже паднала предишната вечер никой не знае. А щраус се транспортира трудно и няма как да се върне, ако въобще е пропътувал 300-400 км. жив.

- Като се има предвид, че единственото което може да се търси на нашият пазар са т.н. стекове и филета, може да се очаква, че те ще определят цената на цялото месо, а те са 15-20% и още толкова обрезки, които са неконкурентни на вноса. Не, че стека е конкурентен, но той може да се продава на ресторанти. Така едва ли ще се стигне до цена над 500-600 лв. за угоена птица от 100 кг, което е неконкурентно на външният пазар. Клането е на около 12 месеца.

- Субпродукти. Само за ресторанти.

- Кожа. Изисква опит при дрането, майстори на обработка, каквито тук няма, а цена суровата практически няма в малките стопанства. Иначе цената на качествената обработена на международният пазар е 300-400 лв. на брой.

- Пера. В България скубеш и продаваш на женски пазар. Иначе са търгувана стока на международният пазар, но само при количества, иначе пред Кубан на Сл.бряг може да вземеш 6-8 лв. на перо.

Проблем - за добра кожа и пера се изисква по-дълго отглеждане на щраусите, отколкото е необходимо за месо, което вдига разходите. Могат да се колят през втората година.

- Яйца. Продават се оплодени, но тук е невъзможно, защото няма утвърдени производители, които да гарантират люпимост. Продават се неизлюпените яйца, които служат за художествени дейности.

Това са основните неща, а защо бизнесът е пирамидален почти навсякъде ще пиша утре.

[Ivanovibratmy]

Инкубация и отглеждане на най-малките:

[Ivanovibratmy]

Какви са проблемите при налагане в дадена страна на нови и екзотични производства и защо често се стига до пирамидални структури?

1. Винаги и навсякъде се работи главно на ентусиазъм, т.е. желаещите са по-склонни към риск.
2. Родителите, яйцата и малките са толкова скъпи, че е невъзможна реализация на "свободният пазар", т.е. производството при закупени едномесечни щрауси на 1 месец за 250 лв. + 200 лв. за фураж + заплата, поземлена рента, други разходи, ветеринарни и др. ще формират една цена при която месото е непродаваемо при нормални условия. Може да се извади нещо, но само по нелегален начин, клане вкъщи, продажба на месото на познати по ресторанти, перата на пазара или по шивашки цехове, кожата неизвестно как. По международни цени продажната цена на месото от 1 щраус е около 400-450 лв., но в това влизат разходите по кланница, опаковане, документация, транспорт, търговци и др. Приходите от кожа/добра обработка на кожи има в Италия/, пера/големият и сигурен вносител е Бразилия/, кости са малки/около 15-20% от месото/, а и изискват малко по-дълго отглеждане на птиците.


Как се стига до пирамиди при тези производства? Аз мисля, че специално при щраусите в България тази опастност отмина и то съвсем случайно, защото навлизането на щраусите съвпадна с кризисни времена, когато нямаше в наличност много пари за "рискови" вложения. Като близък наблюдател на една от най-големите пирамиди в историята на Ю. Америка и то точно с щрауси ще споделя наблюденията си, не просто наблюдевия, а факти намерили отражение в съдебните решения по многобройните дела срещу щраусовите фараони.

Започва се с регистрацията на сдружение, чиято цел е развитието на щраусовъдството в дадена страна. Това родолюбиво дело намира широко отражение във вестници и телевизии. Навсякъде започва да се пише и коментира какви огромни печалби ще завалят върху включилите се.

Важно! Първата уловка е нереолно високите изкупни цени, които се обещават, цени с пъти над международните:

"съдът счита, че е налице измама, когато при международни цени на месото от щраус от 18,80 щатски долара на инвеститорите е общавана цена от над 40 долара"

Тези високи обещани цени правят напълно "приемливи" раздутите цени на оплодените яйца и малки щрауси надхвърлящи с пъти реалните. Така се стига до продажба на инкубатори, яйца, малки птици, оборудване на невероятно раздути цени на "ентусиасти" и реализилане на големи печалби за сдружението, или както се нарича другаде клъстър.

Така пирамидата се заформя и се стига да втората й фаза - привличане на преки инвестиции в сдружението "купи щраус", "купи яйце". Всеки който иска да участва в деленето на парите може да си купи трима родители, отделен щраус или дари яйце, които да му носят печалба. Парите се привеждат на сдружението, а с тях поне на теория то купува родителска тройка от себе си, на цени 2-3 пъти над международните и формално без да излизат от фермата щраусите само сменят собственика си. За да се поддържа пирамидата в началото инвеститорите получават дал от яйцата "снесени" от купените щрауси, който е доста по-голям, ако се реинвестира в нови родители и те купуват нови. Не е необходимо да си българин, за да се сетиш, че щраусът не е лека кола с номер на шасито и не се прехвърля при нотариус, така веднъж купените от инвеститори щрауси се препродават на фермери, които да ги размножават срещу обещаните високи изкупни цени. Естествено, това не може да продължава дълго, т.е. продължава докато трябва да дойдат "истинските пари" от продажбата на месото. Но месото няма такава висока цена, да не говорим, че няма никаква, защото няма сертифицирани кланници, а и поради законите в страната износната цена влиза веднага в регистрите на провителството и ще се разбере, че тя е с пъти по ниска. Затова тамошният клъстър просто удря кепенците причинавяйки загуби от над милиард долара.

Това е пимер, който да ни държи нащрек при всички нови производства. Това, което трябва да се знае е:

1. Никога производетелят не получава цените, на които се търгува стоката на международните пазари, какво остава за цени в пъти по-високи. Всеки който ви зарибява с цени близки или над борсовите просто лъже, за да ви продаде оборудване, родители или животни. Без значение дали става дума за щрауси, зайци, охлюви, трюфели или каквото и да е. Естествено, че ще ви се разкаже история толкова убедително, че веднага ще разберете защо хората ви дават тези високи цени и ще им повярвате на 100%. тогава се запитайте този дето ви омайва дали ви е брат или поне бажденак та да ви прави доброто и защо не отиде да омайва брат си, а вас.

2. Дори за кратък момент в страната да се появи търсене на завишени цени това е защото се създава пазар. Цените през първите няколко години да не ви заблуждават по никакъв начин. Определен брой ресторанти могат да изкупват месото клано в мазето за 40-50 лв., но това не значи, че ще го изкупуват вечно, а до момента в който някой доставчик започне да го внася на международни цени и да им го продава със всички документи. Даже това да не стане, пазара е ограничен и всеки новопоявил се производител сваля цената, която винаги и без изключение стига до изкупните цени на международният пазар, само те могат да са критерий. Но не цените на които месото върви на международният пазар, а изкупните цени в страните, които получават фермерите. Затова всеки трябва да си прави сметката върху международните цени. Това, че се е набутал с тройка родители за 10-12 -15 хил. лв., не значи, че след 4-5 г. ще продава първите свои родители за тези цени. Най-вероятно ще се чуди на кой да ги шитне за 5-6 хил. тройката, защото толкова са по света
По същият начин да не смята, че след няколкото "първи" години месото ще е все толкова скъпо, ще си отиде на междувародните цени и то на толкова ще то продава кланницата, която ще си сложи и разходите и печалбата. Или ако си взимал 45 лв. не чакай да стане 50, а си прави плановете за 30 лв. Говоря за чистото месо, не за изкупна цена.

При това положение има ли смисъл да се отглеждат животни? Естествено, че има, но с добре направена сметка и при сериозен обем на производство. Специално за щраусите, а и за другите екзотични производства трябва да се помни, че сме туристическа страна и при разумна цена на месото туризмът може да поеме с пъти по високо производство от сегашното. Осигураването на количества може да осигури излизане на бразилският пазар на пера/практически неограничен заради карнавала/, както и достатъчно кожи за да се постигне и за тях по-добра цена дали при общ износ на количества, дали при преработка на добрите количество в Италия и връщането им тук за шиене на крайни изделия, дали и за преработка на кожите в България, макор и но по-лошо качество в началото с перспектива да се повиши.

[Ivanovibratmy]

Сега обявиха цените на едро на които са вървели средно перата от щраус за карнавала l Бразилия, които определят общо взето и международните, защото карнавала консумира над половината световно производство:

Перата са в две основни качества - без никакви дефекти/перфектни/ и такива с някакви дефекти. Тези с дефекти/в цвета, замълсявание, но не и счупени/ са средно 3 пъти по евтини. Отделно перата се делят по размер и пол на птицата.

Най-скъпи са големите пера от крилата на мъжките птици с дължина 70 см. - около 240 лв. за килограм от средно 120-130 пера или около 2 лв. за перо.

Средният размер пера 35-40 см. от тялото и опашката са с цена около 120 лв./кг.

Малкият размер е 22 см. от тялото и струва около 80 лв./кг.

[Ivanovibratmy]

Тези дни проверявах цените в България за да се подготвим за летният сезон и ми се струва, че нещата при щраусите започват си влизат в нормалното русло, т.е. цените да се доближават до международните. Месо от филетата може да се намери на 20 лв. кг., но в ограничени количества, които не могат да направят сериозен пазар. Хубавото е, че е дошъл моментът за растеж, тези, които печелят при тези цени могат да увеличат производството и то рязко. Единственият проблем е липсата на поне още една лицензирана кланница, като абсолютен минимум. Естествено, печалбата, т.е. това което взимат фермерите няма да е 20 лв., защото и кланницата ще прибере нещо, но рязкото увеличение на пазара ще го компенсира. Така, като се сложат и данъците цената ще скочи доста над международната, но ще е конкурентна, защото все пак месото е прясно, а не дълбоко замразено, може да се прави в удобни за ресторанти разфасовки и т.н.